Европейският акт за Изкуствен интелект Европейският съюз работи върху изготвянето на първия регламент, касаещ AI (EU AI Act). Съгласно своята дигитална стратегия, ЕС цели постигане на т.нар. цифрова или дигитална трансформация. В тази стратегия влизат политиките, свързани с укрепване капацитета на Европа да е в крак с новите технологии, като същевременно гарантират спазването на основните права и ценности. Процесът по дигитално трансформиране е свързан с интегрирането на дигиталните технологии в живота на обществото, като се взема предвид тяхното въздействие и ефект.
В предложената чернова на регламент се класифицират рисковете, които AI системите създават пред потребителите, като се цели регулиране на AI, с оглед осигуряване на по-добри условия за разработването и използването на тази иновативна технология.
Междувременно в ЕС има вече 2 действащи акта, които имат пряка връзка с прилагането на технологиите на изкуствения интелект - за цифровите пазари и за цифровите услуги.
Цифровите услуги днес са многообразни и включват голям брой онлайн такива – от обикновени уебсайтове до услуги за интернет инфраструктура и големи онлайн платформи. С DMA се въвеждат определени критерии като брой потребители, значително влияние върху вътрешния пазар и дейност в множество държави от ЕС и трайна пазарна позиция, въз основа на които се преценява дали една голяма онлайн платформа може да се определи като т. нар. „контролиращо достъпа предприятие“ или „гейткийпър“. Тези платформи имат системна роля и функционират като врата между бизнесите и потребителите за целите на достъпа до важни цифрови услуги и до определен цифров пазар. Тези контролиращи достъпа предприятия могат да бъдат онлайн търсачки, магазини за приложения, услуги за чат и съобщения.
DMA цели да направи пазарите по-справедливи и конкурентни, като въвежда задължения и забрани за гайткийпърите. Преди 3 юли 2023 г. дружествата предоставящи т. наречените основни платформени услуги, трябваше да предоставят на Европейската комисия информация за броя на потребителите си. На 6 септември 2023 г. Европейската комисията определи кой от тях са контролиращи достъпа предприятия. За контролиращи достъпа са определени 6 предприятия - Alphabet, Amazon, Apple, ByteDance, Meta, Microsoft, по отношение на общо 22 основни платформени услуги, предоставяни от тях.
След това посочените предприятия – гейткийпъри, ще имат срок до март 2024 г., за да гарантират, че спазват задълженията и забраните на DMA за всяка от посочените техни 22 услуги.
Гейткийпърите, трябва да
разрешават на трети страни да си взаимодействат със собствените услуги на гейткийпъра в определени специфични ситуации;
разрешават на своите бизнес потребители да имат достъп до данните, които генерират при използването на платформата на гейткийпъра;
предоставят на дружествата, които рекламират на тяхната платформа, необходимите инструменти и информация, за да могат рекламодателите и издателите да извършват собствена независима проверка на своите реклами, хоствани от пазача;
позволят на своите бизнес потребители да популяризират своите оферти и да сключват договори със своите клиенти извън платформата на гейткийпъра.
Гейткийпърите вече няма да могат например:
да третират услугите и продуктите, предлагани от самия гейткийпър, по-благоприятно в класацията от подобни услуги или продукти, предлагани от трети страни на платформата на гейткийпъра;
да пречат на потребителите да се свързват с предприятия извън техните платформи;
да пречат на потребителите да деинсталират предварително инсталиран софтуер или приложение, ако желаят това;
да проследяват крайни потребители извън основната услуга на платформата на гейткийпъра за целите на целенасочена реклама, без да е дадено ефективно съгласие.
Макар цифровата трансформация на обществото да ни носи много ползи, тя има и своите проблеми. Основен сред тях е търговията и обменът на незаконни стоки, услуги и съдържание онлайн. Онлайн услугите също така се използват неправилно от манипулативни алгоритмични системи за засилване на разпространението на дезинформация и за други вредни цели. Тези предизвикателства и начинът, по който платформите се справят с тях, оказват значително въздействие върху основните права онлайн.
За да отговори на тези предизвикателства ЕС приема DSA. Правилата в DSA се отнасят предимно до онлайн посредниците и платформите като онлайн пазарите, социалните мрежи, платформите за споделяне на съдържание, магазините за приложения или платформите за пътуване и настаняване.
Съгласно DSA oнлайн платформите трябваше да публикуват броя на активните си потребители до 17 февруари 2023 г. Ако платформата или търсачката има повече от 45 милиона потребители (10% от населението на Европа), Комисията определя услугата като много голяма онлайн платформа (МГОП) или много голяма онлайн търсачка (МГОТ).
На 25 април 2023 г. Европейската комисия определи 17 МГОП и две МГОТ (кои са те вж. тук).Тези услуги разполагат с 4 месеца, за да изпълнят задълженията си по DSA, което включва извършването и предоставянето на Комисията на първата им годишна оценка на риска. Държавите - членки на ЕС, ще трябва да назначат координатори на цифровите услуги до 17 февруари 2024 г., когато и платформите с по-малко от 45 млн. активни потребители ще трябва да спазват всички правила на DSA. Тези правила са насочени към по-голямо овластяване на потребителите, силна защита на непълнолетните, по-внимателно модериране на съдържанието и по-малко дезинформация и повече прозрачност и отчетност.
Какви са правилата всъщност:
По-голямо овластяване на потребителите
Потребителите ще получават ясна информация за причините, поради които им се препоръчва определена информация, и ще имат право да се откажат от системите за препоръки, основани на профилиране;
Потребителите ще могат лесно да съобщават за незаконно съдържание, а платформите ще трябва да обработват тези съобщения старателно;
Не могат да се показват реклами въз основа на чувствителни данни на потребителя (като етнически произход, политически възгледи или сексуална ориентация);
Платформите трябва да обозначават всички реклами и да информират потребителите за това кой рекламира;
Платформите трябва да предоставят лесно разбираемо резюме на своите правила и условия на езиците на държавите членки, в които оперират.
Силна защита на непълнолетните:
Платформите ще трябва да преработят системите си, за да осигурят високо ниво на защита на личните данни, сигурност и безопасност на непълнолетните;
Целенасочената реклама, основана на профилиране на деца, вече не е разрешена;
Специални оценки на риска, включително за отрицателно въздействие върху психичното здраве, ще трябва да се предоставят на Комисията и да се публикуват;
Платформите ще трябва да преработят своите услуги, включително интерфейсите си, системите за препоръчване, правилата и условията, за да намалят тези рискове.
По-внимателно модериране на съдържанието и по-малко дезинформация:
Платформите и търсачките трябва да предприемат мерки за справяне с рисковете, свързани с разпространението на незаконно съдържание онлайн и с отрицателното въздействие върху свободата на изразяване и информация;
Платформите трябва да разполагат с ясни условия и да ги прилагат надлежно и непроизволно;
Платформите трябва да разполагат с механизъм, чрез който потребителите да сигнализират за незаконно съдържание, и да предприемат бързи действия в отговор на уведомленията;
Платформите трябва да анализират специфичните си рискове и да въведат мерки за смекчаване на последиците - например за справяне с разпространението на дезинформация и неавтентичното използване на техните услуги.
Повече прозрачност и отчетност:
Платформите трябва да гарантират, че техните оценки на риска и спазването на всички задължения по ДУУ се проверяват от външни и независими одитори;
Те ще трябва да предоставят на изследователите достъп до публично достъпни данни;
Те ще трябва да публикуват хранилища на всички реклами, които се показват в техния интерфейс;
Платформите ще трябва да публикуват доклади за прозрачност относно решенията за модериране на съдържанието и управлението на риска.
Съветът на Европа също работи в последните две години по изготвяне на правна рамка, свързана с AI и правата на човека. Комитетът на министрите към СЕ възложи на Комитета по изкуствен интелект (CAI) разработването на такъв правен инструмент, който, от една страна, обвързва разработването, проектирането и прилагането на системи с изкуствен интелект въз основа на стандартите на СЕ за правата на човека, демокрацията и върховенството на закона, а от друга, благоприятства иновациите. Фокусът на Конвенцията за AI e върху осигуряването на непрекъснато и безпрепятствено прилагане на правата на човека и принципите на правовата държава в контексти, в които системите на AI подпомагат или заместват вземането на решения от човека или изпълняват други задачи, които са от значение в такива контексти. Освен това Конвенцията цели да гарантира използването на AI само по такъв начин, че да не се застрашават или подкопават пряко или косвено демократичните процеси.